Една от работите ми, към която определено съм доста пристрастна. Няма дълбочина, никакво измерение, в което да се развива или нещо такова и въпреки тези неща, ми е една от най-скъпите ми работи. За мен е важно да не си обсебен от нещата, които правиш.
При упоритост и постоянство винаги има накъде да се развиеш. Това е нещото, което те мотивира да работиш до 5 сутринта и да станеш в 10, и да продължиш. Или иначе казано това е нещото, което мен ме държи. "Passion" е най-важното качесвто, което трябва да притежаваш според един от най-любимите ми илюстратори. (Имена не се споменават.) и може би е прав. Не го осъзнах, докато не
изгледах едно негово интервю. След това направих връзка в това, как през годините ми в училище, баща ми все ми натякваше, че
трябва единствено да правя и да мисля за рисуване. Да гледам постоянно неща, които да те карат да искаш да ги настигнеш в един момент,а в другия да си пред тях. И никога да не засядаш на едно ниво,а да продължаваш да надскачаш възможностите си. Преди 3 години осъзнах най-накрая всички тези думи и напътствия. От тогава историята за "голямото" ми развитие продължава да се разказва и до днес в спец. "Плакат и визуална комуникация". Дали е така или не е, ще го установя с времето. Но определено продължава да следвам напътствията на баща ми.
Относно тази илюстрация, правена е по THE KOOKS- You don't love me. Винаги са ме трогвали песни,албуми,филми създадени за някоя жена. Винаги съм обичала да гледам и да слушам песни за наранени мъже от някоя жена. Доста е трогателно смятам, определно не бих казала, че поощрявам нещо такова, но каквото и да си говорим, това е най-търсеното. И ако Alex Turner не беше посветил целия последен албум на Alexa, или Kanye не беше описал цялата си любов към Amber Rose в "808s and Hearbreaks", надали да бяха добили тази популярност, която да ги развие на това ниво. Както и да е,относно илюстрацията харесвам цветовете, които използвах тук, защото винаги принципно имам наклонност към тъмни.
Б.
Няма коментари:
Публикуване на коментар